Лудогорец - Левски

Малко снимчици

Вещи, конфискувани от мексикански наркобарони

Вещи, конфискувани от мексикански наркобарони

Най-големите съвпадения

Прокълната кола на Джеймс Дийн

През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола донася нещастие и на много други хора.
Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.
Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.

Мъж спасява падащо бебе два пъти

През 30-те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година по-късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. Двамата и този път се разминали без наранявания. (източник: Mysteries of the Unexplained)

Куршум достига целта си години по-късно

Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, убивайки го на място. (източник: Ripley’s Believe It or Not!)

Близнаци с еднакви съдби

Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са удивителни, но може би най-невероятната от тях е тази на две момчета родени в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително сходен живот. (източник: „Рийдърс Дайджест“, януари 1980г.)

Като в книга на Едгар Алан По

През 19-ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, написва книга озаглавена „Историята на Артър Гордън Пим“. В нея се разказва за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 1884г., корабокруширала малката яхта „Минонет“, от която оцеляват само четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на много дни. В крайна сметка тримата по-възрастни членове на екипажа убили и изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър.

Братя близнаци загиват на един и същи път

През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта на първия.

Монах осуетява три опити за обесване

Слабо известният австрийски портретист от 19-ти век Жозеф Онер изглежда бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за самоубийство. Първият му опит бил на 18-годишна възраст, когато художникът опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян от същия монах. Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт чрез обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най-сетне успява да се самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Фотографско съвпадение

През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена завинаги. Две години по-късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна загубената фотография на сина й.

Печалбата от покер за сина на починалия

През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600-те долара в 2200. Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е неговият син, който не бил виждал баща си от седем години. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Роман описва съсед шпионин

Когато Норман Мейлър започва романът си „Barbary Shore“, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)

Марк Твен и Халеевата комета

Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това през 1909г., когато казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново следващата година и аз очаквам да си отида с нея“.

Извънредно приземяване

През 1979г. германското списание „Das Besteran“ обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет „Чесна“ между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.

„Щастливо“ число

През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на „Нюарк Бей“ загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.

Лоши светкавици

През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.
Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:
1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.

Влакови мистерии

През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)
На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.
По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.
Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.

Двама братя убити от един таксиметров шофьор

През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)

Почивай в мир

През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.
Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.
През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

Разменени изгубени вещи

През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в „Савой“ той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите „Харлем Глобълтротърс“ – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел „Морис“ в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

Двама г-н Брайсън в една хотелска стая

Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел „Браун“ в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

Братя близнаци с един инфаркт

Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

Роман предрича съдбата на Титаник

През 1898г. Морган Робъртсън написва „Futility“ (Лекомислие). Книгата описвала първото пътуване на един трансатлантически луксозен пътнически кораб на име „Титан“. Макар да бил смятан за непотопим, корабът се сблъсква с айсберг и потъва, погубвайки стотици животи. През 1912г. трансатлантическият луксозен кораб „Титаник“, който също се считал за непотъващ, предприема първото си пътуване и се удря в айсберг, при което загиват стотици хора. В книгата, месецът на инцидента бил април, точно като в истинския случай. В романа на кораба пътували 3000 пътници, а на истинския „Титаник“ 2227. В книгата спасителните лодки били 24, а на истинския кораб 20.
Месеци след потъването на „Титаник“ един параход пътувал през мъгливия Атлантик. Само едно младо момче стояло на стража. Изведнъж му хрумнала мисълта, че в момента се намират точно на мястото, където бил потънал „Титаник“ и момчето внезапно се ужасило, защото осъзнало, че името на парахода му носи злокобна прилика – „Титаниан“. Обзет от паника младежът вдигнал тревога. Корабът спрял точно навреме: един огромен айсберг се появил от мъглата точно на пътя им. „Титаниан“ бил спасен.

Писателски сливов пудинг

През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по-късно той се натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години по-късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу.

Двойна беля

През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат комиксите си без да си пречат. Още по-удивителен е фактът, че и двата образа на Денис Белята били облечени в раирани фланелки.

Двойникът на крал Умберто І

В Монца, Италия, крал Умберто І влязъл в един малък ресторант, придружен от своя адютант. Когато собственикът на заведението дошъл да вземе поръчката на краля, Негово Величество забелязало че той е абсолютен негов двойник в лицето и тялото. Двамата мъже започнали да обсъждат удивителната си прилика и открили още много съвпадения помежду си.
а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.).
б) И двамата били родени в един и същи град.
в) И двамата били женени за жени с името Маргерита.
г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто бил коронясан за владетел на Италия.
д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По-късно същата вечер кралят бил убит от един анархист в тълпата.

21-ви е лош ден за крал Луи XVI

Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21-во число от месеца. Луи бил толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи XVI бил екзекутиран на гилотината.

Източници: oddee.com, myamazingfact.blogspot.com

Най-зловещите места

Къщата на Ридъл

Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално е била погребално бюро. Викторианската къща е разглобена и построена наново в парка Йестрийр Вилидж в Южна Флорида и през 20-те години на миналия век става собственост на Карл Ридъл.

Джозеф, един от бившите работници на Ридъл, се обесил на таванската стая в къщата. От тогава се говори, че той мразел хората и нападал всеки, който влезе в таванското помещение. Други места в къщата също са обитавани от духове и мебелите често сменяли местата си.

Хелтаун

Северната част на окръг Съмит в Охайо е известен с името Хелтаун – Адския град. През 70-те години правителството искало да изсели хората и да събори къщите, а земята да се превърне в национален парк. Тези планове така и не се осъществили, но започнали да се носят легенди.

Независимо дали са базирани на истина или са чиста измислица, легендите за Хелтаун са си страшнички. Ако карате по пътя Станфорд, ще стигнете до задънена улица, кръстена Краят на света. Според почитателите на историите за призраци, ако се задържите там прекалено дълго, ще видите какви ли не неща в гората. Легендата говори за сатанисти, избягал от лудницата пациент, огромна змия, мутанти и какво ли още не. Ако пък се отдалечите от пътя ще стигнете до гробището, където е пълно с призраци и движещи се дървета.

Гробището в Стал

Стал в Канзас е малко градче в Бъмфак, окръг Дъглас. На 16км. западно от Лоурънс и на 18км. източно от Топека, градчето се намира насред нищото. Населението на Стал е приблизително 20 души, но нека това не ви заблуждава. Мрака наднича от храстите и сенките.

В началото на 20-ти век две трагедии разтърсват малката общност. Това не е легенда, а факт. Фермер запалил полето си и след като огънят изгаснал открил обгореното тяло на сина си. При втория инцидент изчезнал младеж, който по-късно бил открит обесен на едно дърво. В книгата “Странните САЩ” се казва следното:

“Има гробища из Америка, които не само са обитавани от духове, но навлизат и в кръга на дяволското. Това са места, толкова ужасяващи, че самият Дявол се появява там. Гробището в Стал е едно от тези места.”

Според легендите гробището в Стал е един от седемте входа за Ада. След събарянето на старата църква, много хора отиват нощем да зърнат зловещото място, което е строго охранявано от полицията, особено по Хелоуин и пролетното равноденствие. Гробището е обявено за не свято и дори се говори, че папа Йоан Павел Втори е отказал да премине със самолета си над източен Канзас, когато отива в Колорадо.

Хълмовете

Лудницата в Атина е прекръстена на Хълмовете, след като става собственост на щата Охайо. Там са били извършени стотици лоботомии и често като причина за състоянието на пациентите са били посочвани мастурбацията и епилепсията.

Атина в Охайо е под номер 13 в списъка с най-обитаваните от духове места в света. Известният престъпник Били Милигън е прекарал години в лудницата. Най-известната история обаче е за 54-годишна жена пациент, която избягала и липсвала 6 седмици. Открита е мъртва в неизползвана килия. Тя била съблякла дрехите си и ги сгънала и сложила внимателно на земята, където в последствие е умряла. Поради разлагането на тялото, на земята все още се вижда има петно на мястото, където е била. Призракът сега обитава изоставената килия.

Хъмбърстоун и Ла Нория

Тези две изоставени миньорски градчета в Чили наскоро бяха показани в епизод от “Истината” по SyFy. Хъмбърстоун е открит през 1872г. като миньорски град, където бизнесът процъфтявал. След няколко кризи, включително и Голямата депресия, всичко започнало да пропада и в крайна сметка през 1960г. Хъмбърстоун и околните градчета били изоставени.

Според легендата мъртвите от гробището в Ла Нория се събуждали и през нощта и се разхождали наоколо. Градчетата са толкова зловещи, че жителите на близкия град Икуки отказват да ходят там. Независимо дали мъртвите оживяват през нощта, гробовете в действително са открити и в тях се виждат скелетите.

Лудницата Бибери

Лудницата в Бибери е пример за лошото отношение с пациентите. Тя е открита през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. Най-накрая през 2006г. е съборена, въпреки опасността от разнасяне на азбест.

Ужасяващото в случая не била самата лудница, а отношението към пациентите. По коридорите било пълно с човешки изпражнения, където пациентите често спели. От персоналът били груби и често измъчвали пациентите. Един от психично болните убил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из цялата сграда, а друг пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по-късно били открити мъртви в реката.

Замъкът Лийп

Този ирландски замък може би е най-известното място в списъка и в него се е разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е построен от О’Банън в края на 15-ти век, замъкът е превзет от управляващите О’Каръл, на които служели О’Банън. След смъртта на Мулруни О’Карол се зародило жестоко съперничество между двамата братя. Един от тях, който бил свещеник, е убит в собствения си параклис пред очите на семейството си от другия. Сега този параклис е известен като Кървавия параклис, по очевидни причини. Много хора са били държани като затворници и екзекутирани в замъка.

Според легендите много призраци обитават замъка, включително и звяр, наречен Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При обновяване на замъка, работници открили тъмница, която имала само една решетка. През нея затворниците били хвърляни и оставяни да умрат. От тъмницата били извадени три колички с човешки останки, а на пода й имало шипове, на които се нанизвали нещастниците.

Пътят Сянката на смъртта

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни инциденти. Най-вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото.

Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района.

Един ден през 90-те години, преминаващи хора открили стотици полароидни снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен.

Музеят на геноцида Тул Сленг

Добре дошли в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били измъчвани и убивани затворници. Повечето от тях били бивши войници и правителствени агенти от режима на Лон Нол.

Призраците на около 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд продължават да бродят по коридорите и предизвикват странни случки. Повечето от жертвите били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред убитите е имало също и много американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са оцелели само 12 души.
Мините в Париж

Безкрайно дългите тунели под улиците на Париж не трябва да се бъркат с Катакомбите на Париж, които са известна подземна костница. Влизането в мините е незаконно и нарушителите отнасят големи глоби. В мините са копани минерали и сега са останали само тунелите. Те са порутени, неохраняеми и опасни.

Легендата гласи, че древни създания бродят в мините. Призраците се криели в безкрайната сянка и ако някой успеел да стигна достатъчно навътре и да оживее, можел да е озове в самия Ад. Тунелите се разпростират на 600км. под Париж и повечето от тях не са картографирани. В тях не само е лесно да се изгубиш, а дори няма начин да не се изгубиш. Много части от катакомбите са на стотици метри под земята, а някои коридори са наводнени или са толкова тесни, че трябва да се пълзи през тях. Тунелите са пълни с човешки кости, поради пълните парижки гробища.


iskamdaznam.com

Дарко Миличич изказва мнение пред журналисти

Упражнения за очите

Комплекс от упражнения за възстановяване, подобряване на зрението и не само на него. С участието на очарователен и секси треньор
Мъже!
- Работите много?
- Прекарвате много време пред компютъра?
- Очите Ви са уморени и болят?
Тогава това е за Вас!
СУПЕРСЪВРЕМЕННА методика, разработена специално за Вас - СТОПРОЦЕНТОВО възстановяване на зрението само за няколко сеанса! Включете се и се отпуснете с помощта на ритмичната гимнастика! Методиката «СУПЕРОЧИ» ще Ви помогне отново да възстановите зрението си!
Драги жени!
Препоръчва Ви се да изпълнявате тези шест упражнения (НЕ за очи) - шест пъти в седмицата по шест минути всяко. За Вас методиката се нарича «СУПЕРГЪРДИ»! (да не се бърка със «СУПЕРОЧИ») Станете по-привлекателни! Дарете всеки ден щастие и радост на избранника си! Станете за него СУПЕРЖЕНА (не по габарити)!

Упражнение №1
 

Упражнение №2


Упражнение №3
 

Упражнение №4
 

Упражнение №5
 

Упражнение №6